„Да си жена. Да пишеш“ – дамските фигури в българската литература
По мотив 1-ви ноември взехме решение да ви припомним текст oт 2013 година на един от създателите, записали името си в историята на Edna - културолога Кремена Димитрова.
В Деня на националните будители в мозъка ни изниква доволен брой мъжки имена на велики българи, само че с изключение на тях има и българки, които си коства да си спомним и следим.
***
В очите на мъжете дамата публицист може да бъде единствено или едното или другото. Сиреч – такова животно няма! Те, мъжете по принцип, мъчно одобряват дамите в доста специалности, а за творчеството – да не приказваме.
Щом създателят е жена, незабавно творбата й става „ женско “. Или, не дай Боже, феминистко.
Има прочут скепсис, когато става въпрос за жена, която е пробила в писането, и книгата ѝ се чете и от мъже.
В международната история на литератирата се намират няколко съществени имена на дами писатели. С наслаждение се сещам за Вирджиния Улф, Магрьорит Дюрас, Изабел Алиенде, Туве Янсон, Елиф Шафак . В книгата на Елиф Шафак " Черно мляко ", Edna в действителност доста женска книга, шества цяла армия от дами писателки, които са обект на изложение и разбор от самата Шафак, която се пробва да разбере себе си като публицист, вглеждайки се в модус вивенди на своите колежки. И си задава риторичния въпрос – мога ли да бъда майка и публицист ?!
В актуалната българска литература, за наша наслада, благи дами, дамите стават от ден на ден и повече. Тук желая да изброя и напомня доста от тях, а някои ще подчертавам особено.
Нека си напомним първо великите Блага Димитрова и Вера Мутафчиева . За доста дами дисидентката Блага Димитрова е отворила очите към себепознанието в години, когато това е звучало съвсем като разкол. Нейната неповторима книга „ Пътуване към себе си “, както и забраняваната „ Лице “, филмираната „ Отклонение “ са възпитали редица мощни и умни дами, за които личното одобряване като персона е по-важно от служенето на мъжа.
Вера Мутафчиева е потомствен историк и книжовник, от който сме научили доста за Шишмановците и смутните времена в Родопите („ Случаят Джем “). Истинска щерка на татко си историк Петър Мутафчиев, Вера е една от огромните гордости на българската интелектуална мисъл изобщо.
Сходна на нея е и Фани Попова-Мутафова , брачна половинка на небезивестния Чавдар Мутафов. Фани е създател, научил ни да обичаме предишното си и да се вглеждаме в него с очите на патриоти, а не на критици. Нейни са книгите „ Солунският вълшебник “, „ Дъщерята на Калояна “, „ Последният Асенoвeц “, „ На кръстопът “ и доста други.
Не бива да подминаваме Яна Язова, Екатерина Каравелова, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, постоянно разтърсващата Свобода Бъчварова .
Списъкът е дълъг и цялостен с малко познати и от време на време спорно признати имена. Недоверието към пишещите дами не е от през вчерашния ден.
Трудно и мъчително, само че несъмнено, в литературата проби и Теодора Димова . Не единствено поради семейството си, тъй като не е по никакъв начин елементарно да си щерка на великия Димитър Димов, само че и поради опитите ѝ да промени тематиките в българската литература. Тя обърна взор към логиката на психиката на дамите, преживяващи огромните исторически и политически катаклизми; към дамите, жертва на неразбирането и отрицанието; дамите, които възпитават и би трябвало да понесат кръста на грехоизкуплението; към майките...
„ Майките “ е разказ, който за пръв път по този начин непосредствено бърка в раната на прегрешението и майчината отговорност за стореното от блудните дъщери. Мнителните и скептични мъже наложително би трябвало да прочетат тази книга, с цел да се убедят в безспорния писателски гений на Теодора Димова, която е и създател на прелестни пиеси, поставяни неведнъж по нашите и непознати подиуми.
Без да имам за цел да изреждам и да проучвам всички дами българския книжовен хоризонт, ще загатна единствено пътьом някои имена на съвременн създатели дами – Людмила Филипова, Ваня Щерева, Силвия Чолева, Елена Алексиева, Ружа Лазарова, Мария Станкова, Кристин Димитрова , чиито белетристични достижения вкарват освен нови и непредвидени тематики, само че и мекия, бездънен и остроумен взор на Edna жена към протичащото се през днешния ден.
Напоследък по странни аргументи, следвайки необясними за мен условия, се сблъсквам с книги, които отварят нови и нови хоризонти в актуалното писане от дами. Абсолютен подарък беше да прочета тъкмо по Коледа „ Виенски апартамент “ от Радостина Ангелова . Макар и дебютен, този разказ демонстрира опит и опитност в построяването на една увлекателна и пивка като греяно вино басня.
Романтична история с хепиенд, само че и с изумително леко перо, което задълбава тъкмо толкоз и тъкмо там, където би трябвало. След такива книга ще ви се доходи още веднъж във Виена, ще ви се прииска някоя смела случка или освен това – ще съберете кураж да откриете себе си, без значение от географската широчина и меридианите на страховете ви.
В книгата на Бистра Чолева-Лалева , „ Мрежата на Катерина “, попаднах с помощта на един лабиринт. Буквално. Бистра е една от основателите в огранизирането на „ Театър на сетивата лабиринт “. Буквално за два часа изгълтах цялата брошура, която сама по себе си е пъзел от навързани монолози на дами, необичайно, само че и крепко обединени от едно нещо – непостижимата лекост на пътя към себе си, наподобяващ, естествено, на лабиринт.
Третата книга, която пристигна при мен, в миг на следващия кръстопът, който заплашваше да ме вкара в депресията, е смелата и дръзка като размер, език и обсег дебютна книга на Ася Кулева с малко сладникавото и подвеждащо заглавие „ Марципаненият чехъл “. Ася е лингвист, методист в преподаването на немски език, откривател на немската класическа литература, както и на шедьоврите на Булгаков и Емилиян Станев. Романът й демонстрира забележителни знания в региона на етнологията, езотериката, само че и еротиката.
За по-консервативните, тук-там книгата ще наподобява скандална; за други – открита и поетизираща секса, трансформирайки го в обединение на сили, стремежи и... още нещо.
Цели 500 страници копане в дълбините на мъжко-женските катаклизми, прелитащи през фолклор и вълшебства, през митове и фантасмагоричност, стигащи до нещо като дневниците на една женска вагина, която е повече от вход/изход, тя е самата ДУША.
Сигурна съм, че малко на брой мъже ще посегнат към упоменатите книги, само че ще ги съветвам, че четенето на „ женска ” литература може да им спести ходенето на фамилен съветник, психоаналитик, прекаляването с алкохол и футбол, домашните кавги, както и затлъстяването.
Как? Проверете сами!
Автор: Кремена Димитрова
В Деня на националните будители в мозъка ни изниква доволен брой мъжки имена на велики българи, само че с изключение на тях има и българки, които си коства да си спомним и следим.
***
В очите на мъжете дамата публицист може да бъде единствено или едното или другото. Сиреч – такова животно няма! Те, мъжете по принцип, мъчно одобряват дамите в доста специалности, а за творчеството – да не приказваме.
Щом създателят е жена, незабавно творбата й става „ женско “. Или, не дай Боже, феминистко.
Има прочут скепсис, когато става въпрос за жена, която е пробила в писането, и книгата ѝ се чете и от мъже.
В международната история на литератирата се намират няколко съществени имена на дами писатели. С наслаждение се сещам за Вирджиния Улф, Магрьорит Дюрас, Изабел Алиенде, Туве Янсон, Елиф Шафак . В книгата на Елиф Шафак " Черно мляко ", Edna в действителност доста женска книга, шества цяла армия от дами писателки, които са обект на изложение и разбор от самата Шафак, която се пробва да разбере себе си като публицист, вглеждайки се в модус вивенди на своите колежки. И си задава риторичния въпрос – мога ли да бъда майка и публицист ?!
В актуалната българска литература, за наша наслада, благи дами, дамите стават от ден на ден и повече. Тук желая да изброя и напомня доста от тях, а някои ще подчертавам особено.
Нека си напомним първо великите Блага Димитрова и Вера Мутафчиева . За доста дами дисидентката Блага Димитрова е отворила очите към себепознанието в години, когато това е звучало съвсем като разкол. Нейната неповторима книга „ Пътуване към себе си “, както и забраняваната „ Лице “, филмираната „ Отклонение “ са възпитали редица мощни и умни дами, за които личното одобряване като персона е по-важно от служенето на мъжа.
Вера Мутафчиева е потомствен историк и книжовник, от който сме научили доста за Шишмановците и смутните времена в Родопите („ Случаят Джем “). Истинска щерка на татко си историк Петър Мутафчиев, Вера е една от огромните гордости на българската интелектуална мисъл изобщо.
Сходна на нея е и Фани Попова-Мутафова , брачна половинка на небезивестния Чавдар Мутафов. Фани е създател, научил ни да обичаме предишното си и да се вглеждаме в него с очите на патриоти, а не на критици. Нейни са книгите „ Солунският вълшебник “, „ Дъщерята на Калояна “, „ Последният Асенoвeц “, „ На кръстопът “ и доста други.
Не бива да подминаваме Яна Язова, Екатерина Каравелова, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, постоянно разтърсващата Свобода Бъчварова .
Списъкът е дълъг и цялостен с малко познати и от време на време спорно признати имена. Недоверието към пишещите дами не е от през вчерашния ден.
Трудно и мъчително, само че несъмнено, в литературата проби и Теодора Димова . Не единствено поради семейството си, тъй като не е по никакъв начин елементарно да си щерка на великия Димитър Димов, само че и поради опитите ѝ да промени тематиките в българската литература. Тя обърна взор към логиката на психиката на дамите, преживяващи огромните исторически и политически катаклизми; към дамите, жертва на неразбирането и отрицанието; дамите, които възпитават и би трябвало да понесат кръста на грехоизкуплението; към майките...
„ Майките “ е разказ, който за пръв път по този начин непосредствено бърка в раната на прегрешението и майчината отговорност за стореното от блудните дъщери. Мнителните и скептични мъже наложително би трябвало да прочетат тази книга, с цел да се убедят в безспорния писателски гений на Теодора Димова, която е и създател на прелестни пиеси, поставяни неведнъж по нашите и непознати подиуми.
Без да имам за цел да изреждам и да проучвам всички дами българския книжовен хоризонт, ще загатна единствено пътьом някои имена на съвременн създатели дами – Людмила Филипова, Ваня Щерева, Силвия Чолева, Елена Алексиева, Ружа Лазарова, Мария Станкова, Кристин Димитрова , чиито белетристични достижения вкарват освен нови и непредвидени тематики, само че и мекия, бездънен и остроумен взор на Edna жена към протичащото се през днешния ден.
Напоследък по странни аргументи, следвайки необясними за мен условия, се сблъсквам с книги, които отварят нови и нови хоризонти в актуалното писане от дами. Абсолютен подарък беше да прочета тъкмо по Коледа „ Виенски апартамент “ от Радостина Ангелова . Макар и дебютен, този разказ демонстрира опит и опитност в построяването на една увлекателна и пивка като греяно вино басня.
Романтична история с хепиенд, само че и с изумително леко перо, което задълбава тъкмо толкоз и тъкмо там, където би трябвало. След такива книга ще ви се доходи още веднъж във Виена, ще ви се прииска някоя смела случка или освен това – ще съберете кураж да откриете себе си, без значение от географската широчина и меридианите на страховете ви.
В книгата на Бистра Чолева-Лалева , „ Мрежата на Катерина “, попаднах с помощта на един лабиринт. Буквално. Бистра е една от основателите в огранизирането на „ Театър на сетивата лабиринт “. Буквално за два часа изгълтах цялата брошура, която сама по себе си е пъзел от навързани монолози на дами, необичайно, само че и крепко обединени от едно нещо – непостижимата лекост на пътя към себе си, наподобяващ, естествено, на лабиринт.
Третата книга, която пристигна при мен, в миг на следващия кръстопът, който заплашваше да ме вкара в депресията, е смелата и дръзка като размер, език и обсег дебютна книга на Ася Кулева с малко сладникавото и подвеждащо заглавие „ Марципаненият чехъл “. Ася е лингвист, методист в преподаването на немски език, откривател на немската класическа литература, както и на шедьоврите на Булгаков и Емилиян Станев. Романът й демонстрира забележителни знания в региона на етнологията, езотериката, само че и еротиката.
За по-консервативните, тук-там книгата ще наподобява скандална; за други – открита и поетизираща секса, трансформирайки го в обединение на сили, стремежи и... още нещо.
Цели 500 страници копане в дълбините на мъжко-женските катаклизми, прелитащи през фолклор и вълшебства, през митове и фантасмагоричност, стигащи до нещо като дневниците на една женска вагина, която е повече от вход/изход, тя е самата ДУША.
Сигурна съм, че малко на брой мъже ще посегнат към упоменатите книги, само че ще ги съветвам, че четенето на „ женска ” литература може да им спести ходенето на фамилен съветник, психоаналитик, прекаляването с алкохол и футбол, домашните кавги, както и затлъстяването.
Как? Проверете сами!
Автор: Кремена Димитрова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ